Най-съвършеното стихотворение - Екатерина Костова

на мама

 

Не съм готова още

стихотворение да посветя на тебе,

мамо!

Защото ти си част от мен!

 

А как да посветя поема

на  своето несъвършенство?

Как да възпея

изпепеляващата ме вина

след грешките?

Как да се преклоня

пред планината

във гърдите ми -

от гняв и болка,

от безсилие и от кураж,

от страх и устрем?

Как да се закълна

във вечна вярност,

щом даже вярата си

не успявам да спася

от чужда завист винаги?

Как да ти кажа

простичко „обичам те“,

когато искам

да опиша с думи

прозрачността

на първата сълза,

с която тръгнах

по своя път

и те оставих да ме чакаш?

И как не мога

да намеря всички цветове,

за да наситя с тях

рисунката на дните

с най-обикновеното

отваряне на портата

и твоето „здравей, момиче“!

 

Защото аз съм ти

и ти си аз,

но ме научи

да има още място в мен

и значи в тебе също -

за моите деца - 

най-съвършеното стихотворение,

което мога да напиша,

а ти да препрочиташ,

мамо!

 

 

Автор: