Майко неотразима - Еми Авджиева

Нощем, когато тъмнината

с могъща сила покори земята,

аз затварям очи и в съня ми явяваш се ти.

Майко моя любима, божествена, неотразима!

 

На лунна светлина огряна, аз виждам те

прелестна, засмяна, протегнала към мен ръце

да стопляш горко ми сърце. Спомени от

детството изплуват и нежно душата милуват.

 

Колко млада беше тогава, колко красива,

с очи, озарени от майчина сила

Ти дари ме с любов и закрила.

Благодаря ти, моя майчице мила!

 

Съдбата към теб била е жестока,

от малка останала си сирак.

Без майчина ласка, без път и посока.

О, как оцеляла си, как!

 

На твоите братя и сестри невръстни

живота си им отдала. Лишена от детство,

от радости същи, за тях ти като майка си бдяла.

Каква саможертва! Ах майко, как си живяла!

 

Надарена със сила и усет към красотата

ти си олицетворение на чудесата.

Всичко, което ръцете ти докоснат

става уникално, прекрасно и оригинално.

 

Не си имала средства, за да изучиш,

но за теб не са чужди никои науки.

Кулинарни заложби невероятни притежаваш,

истински шедьоври умееш да създаваш.

 

Оригинални шевици, гоблени, китеници

оживяват под твоите ръце.

Домът ти чудесен украсяваш с песен,

изпята с душа и сърце.

 

Няма по-силна любов на земята,

възпята от знайни и незнайни творци

от тази към майката и от нея самата.

Любов, прославена от велики певци.

 

Автор: