Тъга по бащината къща - Еми Авджиева

В бащината къща споменът ме връща,

със стихийна сила душата ми обгръща.

Дъхът ми спира, сърцето замира.

И търся отговор на въпроси, които

неизвестността ми носи.

 

Какво правят моите родители мили?

Как преживяват със сетни сили

старини и неволи? Здрави ли са или болни,

имат ли си всичко, за да са доволни?

 

О майко, татко, далече съм аз,

но в мислите си съм неотлъчно до вас.

Ах, как копнея да се завърна. Майко, теб да прегърна.

Татко, теб да целуна. Живота ви нелесен

да превърна в песен, огласяна от тънка струна.

 

Майко, майчице любима, много ми липсвате

с татко двамина. Как мечтая да зърна

твоята цветна градина, прекрасна и одухотворена,

сякаш от Бог сътворена. С много любов и

нежност, изградила си това съвършенство!

 

В беседката на сянка да приседна, цветята наоколо

да погледна, аромата им как опиянява и с мощни

сили ме дарява. Тежки плодове овощните клони са свели.

Ябълки, круши, череши приличат на модели,

апетитни и сочни, сякаш рисувани с акварели.

 

Лозницата в двора допълва този пейзаж,

пчели и мушички жужат непрестанно,

славейчета пеят спонтанно. Атмосферата

прилича на мираж. Небето ясно е като коприна,

а слънцето огрява тази картина.

 

Скъпи мои родители, благодаря, че ви има!

Вие ме дарихте с любов неотразима.

На вас аз дължа всичко, което съм в този живот.

Вие ме възпитахте да бъда човек и патриот.

И сега, в този час прошка аз искам от вас!

                                                          

Автор: Еми Авджиева