ЛИПСВАШ МИ - Моника Аладжем

На всичко ме научи, мамо,

как да обичам, как да бъда мил,

заспивах аз на твойто рамо,

със теб живях, от теб съм се родил.

Познавам красотата на жената

от теб получих нежността,

от тебе майко скъпа, свята

Обичам те и ти благодаря!

Когато вечер аз заспивах,

до мен заставаше на колене,

насън когато се отвивах,

повиваше ти босите нозе.

Когато боледувах често,

приведена над  мене бдеше,

целуваше ме, шепнейки  ми нещо

с мен  плачеше, когато ме болеше.

Не виждах твоята тъга,

а само силата огромна,

превила нежната снага,

прикриваше лицето скромно.

Ти беше тъжна затова,

че двама татко ни остави,

аз знам, ти нямаше вина,

освен че себе си забрави.

 

Не мина много, помня още,

пред погледа ми се стопи,

и стенеше, дочувах нощем,

как мъката в теб крещи.

И днес, когато, мила мамо,

приспивам внучето ти аз,

усещам нежното ти рамо

и чувам майчиния глас.