Мама в нощта ме навести - Павлина Петкова

И събраха се вселените.

Кошница от лунна светлина

времето плете.

Закичила звезди в косите

със сияйна красота

и ангелска усмивка,

с юлски полъх,

и песни на щурци

с дъх на узрели жита

при мене се отбиваш

в съня ми.

Нека път далечен

помежду ни да стои

скъп спомен -

букет от незабравки

свила съм в сърцето

 

Не си отивай!

Остани още миг.

Препускат бързите

коне.

Животът ти подложи

крак

и полетя от стремето

по сипея.

 

Кога ще свърши този

непрестанен бяг

с бързината на мисъл

и неписани закони.

Изгубих се в лабиринта

на душата си.

Почакай малко!

Моля те!

Нима не осъзнавам,

че това не са коне,

а ангели небесни.

Свята си за мене, мамо!

Богородица в моето сърце!