Бяло перце във съня ми - Павлина Петкова

Мама дойде прекосила светлинни пространства

понесла със себе си аромат на липи,

в поглед събрала лъчите на слънцето.

Вятърът заличил бръчките по лицето й.

Косите закичила с накацали пеперуди.

В съня ми принесла своя приказен свят,

където птиците псалми пеят

и златни рибки танцуват в езерно чиста вода.

Мама пристигна! И изпариха се натежалите грижи;

оловните мисли се претопиха във восък.

Вопъл събиран в сърцето с годините

във фитил се превърна.

Кръвта заплиска по вените,

камбанка в душата извести този радостен час.

Грейват спомени, като коледна звезда.

Аз съм отново дете в прегръдката топла на мама.

През кафявите й очи се раждат

скъпи, любими, далечни, отдавнашни неща:

паднало зъбче, разбито коляно...

Спомени – въглени под пепелта на годините

в туптящата ми гръд се разпалват отново.

Мама е с мене, не само тук, в съня.

С песен на петел бяло перце ме буди

изпаднало незнайно от нощната тъма.