* - ПАВЛИНА ПЕТКОВА

Мамо, там на оня хълм

е твоят вечен дом на тленността.

Вечер забрадка на камъка връзваш

утринта с росни сълзи да я напои.

Не бързаш за никъде.

Няма сънища. Няма песни.

Само изгревите сменят залезите.

На гроба ти, майко, минзухари посадих,

за да ти светят вместо свещи.

Луната всяка нощ над тебе грее

и със звездите пендарени

без глас си говорите.

Птиците, мамо, поколения свои имат.

Не плача! в сънищата ми

от отвъдното идваш.

Там на хълма е домът за вечен покой.