НА  ОСМИ  МАРТ - Лилия Маринова

Разделихме  се  с  тебе  ний  толкова  рано.

Ах,  защо  ли  Смъртта  тогава  дойде?

И  те  грабна  от  мене  безжалостно,  мамо,

Безпощадна  и  зла  връхлетя  и  те  взе.

 

Тригодишна  те  търсих  и  виках  все, мамо,

и  на  гроба  с  ръчички  аз  рових  в  пръстта.

Ти  да  дойдеш  от  там, как  съм  молила  само…

На  печалната  участ  нося  кръста.

 

И  на  осми  март  пъстри  цветя  ти  поднасям.

Там  на  гроба  надвесила  тъжно  глава.

И  трагичната  песен  се  вредом  разнася,

За теб  и  за  мен  и  за  нашта  съдба…