МАМА - Лилия Маринова

Когато  студът  вкочанясва
ръцете  и  мойта  душа,
аз  чувствам  те , мамо  ме  сгряваш,
с  топлинния  лъч  на  дъга.
Когато  пък  слънцето  жарко,
ме  жули  със  огнений  плам,
ти  мамо,  си  вятър  нерядко,
и  галиш  ме  нежно  със  длан.
Усещам  дъха  ти  до  мене,
и  в  радост  и  в  скръб  и  в  беда.
Аз  помня  мига  преди  време,
… остави  тогава  следа…
От  рана  в  сърцето , която,
кърви, не  зараства…уви.
Смъртта , Тя  притисна  те  яко,
ах,  мамо,  годинки  бях  три.