НА  БАБА - Лилия Маринова

Дете  на  твоето  дете 

аз  бях.  На  тебе  казвах “мамо”.

Изгубили  едно  сърце,

в  скръбта  си  двете  бяхме  само.

И  въздух  и  небе  и  лъч,

ти  всичко  туй  за  мене  беше.

Копнея  днес  за  онзи  глъч,

във  спомените  веч  обречен.

И  денем  секне  моят  дъх,

ах , искам  да  извикам “мамо”.

И  вятърът  със  своя  лъх,

унася  ме  на  твойто  рамо.

Намирам  те  и  във  дъха,

на  цъфналата  бяла  роза.

На  всеки  цвят  и  във  мъха,

откривам  те  във  пъпка  росна.