ТИ  ДВА  ПЪТИ  МИ  МАЙКА  БЕШЕ - Лилия Маринова

Тези  думи  Вазови  омайни,

ми  навяват  спомен  свят.

За  големите  очи  сияйни,

с  благороден  черен  цвят.

Ти  бе  майката  на  мойта  майка,

Орлово  крило  за  мен,

и  сърцето  с  обич  всеотдайна,

тупкащото  всеки  ден.

Отлетяла  рожбата  ти  свидна,

там  по  своя  вечен  път.

Дъщерята  твоя  миловидна,

тука  жива  с  нейна  плът…

Ний  деляхме  двете  нашта  орис,

силни  бяхме  в  тъжни  дни.

И  в  сърцата  ни  добри  без  корист,

носим  любовта,… уви!