СЪН - Лилия Маринова

Сънувах , че  съм  с  теб  в  прегръдка,

че  галиш  челото  ми  с  топла  длан.

Почувствах  майчина  целувка,

и  как  обич  исках  да  ти  дам.

В  съня  ми  сбъдна  се  мечтата,

Облегната  на  твойто  рамо,

да  ме  обгръща  добротата,

и  в  гальовност  да  изричам”мамо.”

Но  в  миг  събудих  се  и  спомних,

че  Смъртта  над  нас  не  се  смили.

И  в  ден  пролетен, спокоен,  тих,

уви… Тя  Смъртта  ни  раздели…

Погледнах  окачения  портрет.

Да, била  си  много  красива!

И  сякаш  твоят  лик, сега  е  снет.

Ах,  защо  не  си  пред  мен  жива?