Обещание - Натали Петрова

Ти научи ме как с живота да се боря.

Да бъда себе си, да отстоявам свойта воля.

Ти не бе само моя Майка на света.

Ти бе приятелка, упора, закрилница моя една.

В тежката ми орисана от болест съдба

ти бе най-ярката искра на надеждата.

Колкото пъти да падахме уморени под тежестта

винаги успявахме гордо пак да вдигнем глава.

Не бях готова аз обаче за това,

в младостта внезапно да те отнеме от мен смъртта!

И като дете съм без теб пак сега.

На ново уча се да стана, да се боря,  да вървя.

Крепи ме само надеждата,  мисълта,

че бдиш над мен там някъде от високите небеса.

Че един ден пак ще сме заедно във вечността.

Но до тогава обещавам, обещавам ти мамо тава!

Няма да предам нашата борба!

Няма да забравя уроците ти за семейството, живота!              

Ще помня винаги твоята топлота, усмивка,доброта!

Ще пазя най-ценния дар който ми завеща Любовта!