МАМА - Борислав Ганчев

В обществото светска дама,

вкъщи пък слугиня топ.

Ех, живот – с една ли драма

сблъсква те навред в галоп!

 

А копнееш като цвете

да ухаеш в пролетта,

да те милват с плам ръцете

на любимия в нощта...

 

Но несподелена нежност

гасне в поглед изтерзан.

И търкулва се небрежно

в скута ти една сълза.

 

Миг едничък – капка слабост,

сбрала толкова зрънца.

Само миг и пак те грабват

грижи – бизнес, дом, деца...

 

А си ужким светска дама,

в обществото с тежина...

Колко тайни криеш, мамо –

вечна, свята и една!