П О С В Е Щ Е Н И Е - Силвия Милева

                                           На мама

 

 

Усмивката ти е разцъфнал храст

                                    под лъчезарието на зората,

                                    като трели на славей – твоят глас,

                                    очите ти разпалват светлината,

 

                                     най – ласкава и нежна – твойта длан,

                                     галеща преди главичката ми детска,

                                     на душата ми сега си пристан,

                                     където ми прощаваш всяка грешка.

 

                                              Разсърдиш ли се си горчив пелин,

                                     но бързо всяка болка се забравя,

                                     като икона образът ти мил

                                     в неволя пътя верен ми показва.

 

                                               Сърцето ти – единствен божи храм,

                                      където всеки може да поплаче,

                                      а мъдростта ти е дълбок геран,

                                      от който има още да се учи.

 

                                                Като скала най – твърда от гранит,

                                      най – силно винаги е твойто рамо.

                                                Макар да съм отдавнашен поет

                                      за теб не стигат думите ми, мамо.