МАЙЧИНО ВЪЛНЕНИЕ - Боян БАЛКАНСКИ

ПЪРВИЯТ ДЕН КАТО ОВЧАРЧЕ

 

Баломир. Крайна махала на с. Искрец в обсега на Мала планина.

Бях на седем годинки, когато майка ми ме подготвяше да отменя нея и баща ми от овчарлъка. Така четири дни бяхме заедно с малкото стадо от дванадесетина овце и три-четири кози. Пасяхме животните по ливади и пасища, изминавайки 6–7 км. Аз трябваше да запомня тези места, да зная къде и кога да пият вода, къде и колко време да пладнуват.

         След съвместната ни дейност, мама ме запита дали съм готов да се справя сам с пастирството и аз й отговорих с “да”.

         На следващия ден си облякох подходящи летни дрешки. Обух си гумени цървулки. Метнах през рамо платнена торбичка, в която мама беше сложила хлебец, сиренце, лучец, чушчица и полупци (залупци) с шарена сол. В едното джобче на панталонките си поставих ножче, а в другото – малка устна хармоника, на която се учех да свиря. В ръцете си взех дървена тояжка. Отворих замета на кошарата и добичетата (една овца със звънец на шията) потеглиха по познатия им път. Аз ги последвах заедно с кучето Мими. Мама стоя в края на двора, докато не прехвърлих със стадото близкия завой пред Църната нива. А по-нататък разчитах на заученото от нея. И исках напълно да задоволя нейното желание, с което да я облекча, за да може по-спокойно да се справи с множеството домашни задължения.

С малкото стадо преминах последователно през местностите: Мъртвастран, Драгански дол, Прелого, Вратикова поляна, Ливадчето, Прелозите, Старите ниви, Коньо, Светената падина, Падежо, Стубело, Градището…

Денят преминаваше спокойно. Наближаваше залез слънце. Спуснах се със стадото по стръмното връвище (пътека) през местността Лицето. Най-отпред, с вирната опашка, се движеше Мими. След него – козите и овцете. След тях и аз, свирейки с устната хармоничка. И така до кошарата, където майка ми ме чакаше, за да й разкажа как е преминал първия ми ден като овчарче. Тя ме посрещна силно развълнувана и щастлива. От очите й капеха едри сълзи, изпълнени с майчина благодарност, които никога няма да забравя. От този ден отмяната й беше подсигурена.

 

ВРЪЗВАНЕ НА СНОПИ

 

Поради големите горещини по жътва, ръкойките не можеше да се връзват на снопи, защото стъблата се чупеха, а и зърното от тях опадваше. Затова тази дейност се извършваше при разсъмване на следващия ден. И тъй като баща ми се занимаваше с обществена дейност, много пъти аз (след 13-годишна възраст) изпълнявах неговите задължения.

Майка ми ме събуждаше по първи петли, преди да се разсъмне. Въпреки, че сутрин ми се спеше, навярно както на всички деца, впрягах мотивираната си детска воля, ставах, наплисквах си набързо лицето с вода от близкото кладенче, и тръгвахме с нея по черен път към нивата. В този момент се замислях и си задавах въпроса: колко ли деца като мен, преди съмнало, помагат на своите добри майки?

Правех въжета от наскубани житни стъбла. Събирах по няколко ръкойки и ги поставях върху тях. Сетне ги стягах с въжето посредством загладено дръвце с удебелен край, наричано “връзвач”, за да се оформят снопи. А после събирах снопите на “кръстци”.

С тази работа аз чувствах голямо удовлетворение, че можех да помагам на бедното ми семейство. И мама винаги ме благославяше за това.

 

СТОЙНОСТТА НА ЕДИН ЛЕВ

 

Като гимназист живеех в Своге на квартира. По това време моят махленски дом беше препълнен с недоимък. Майка ми се принуждаваше да ходи на работа в Санаториума “Искрец”, отстоящ на 7 км от дома (в двете посоки 14 км). В последствие заживя в близка миниатюрна квартира с една стаичка.

Няколко пъти мама ме посети в Своге. Но как? До там изминаваше  пеша разстоянието от 8 км, за да не плаща за автобус 1 лв, а да ми го даде на мен!

В такива случаи моето лице се покриваше със сълзи, наситени с  болка и съчувствие.