МАЙЧИНОТО СЛЪНЦЕ - Боян БАЛКАНСКИ

Когато съм покълнал

от майчината тръпнеща утроба,

било е есен,

                     есен мрачна,

като вълчица гладна,

                                    зла.

Било война!

Навън в отровното поднебие

миришел на барут простора…

И в този миг

със жива светлина и нежност,

живот ми впръснало тогава

майчиното слънце –

                                  усмивката на мама.

До днес

слънца момински много са ме грели,

но… често със лъчи парливи,

                                 измамно примамливи.

Майчиното слънце!

То искрите във мен зарежда

на всяка бременна надежда.

На него вярвам аз,

защото в походи мъгливи

                                   то ме грее.

За мене то е скъпото лекарство,

с което раните лекувам,

                                    мъките ветреят.