ПРЕД ГРОБА НА МАМА - Боян БАЛКАНСКИ

Преди да си заминеш, мила моя мамо,

от този свят красив, понякога жесток,

заръчаше ми тихо, за последно само,

почистен да поддържам твоя гроб.

 

Аз не забравям твойте скъпоценни думи.

За мене те са шепичка духовна светлина,

скътани предпазливо и разумно

с фенерче мъничко във моята душа.

 

Когато посещавам твоя гроб във парка

определено ще ми се да бъда сам.

Тогаз запалвам восъчна свещичка ярка

и житце със лъжичка си поставям там.

 

И вѝнце със вода на кръст за теб полагам,

прекръствам се пред твоя земен снимков лик

и тишина вселенска Господ ми предлага,

та пулса си дочувам в тоя  чувствен миг.

 

Тогава път до тебе чак ми се разкрива.

По него идва плаха твоята душа

и с нея цяла група спомени щастливи,

които тук  до мен присядат на пръстта.

 

И почват да разказват малко натъжено

за твойто минало на родната земя,

а сетне се разделят одухотворени,

защото нов контакт сме правили сега.  

 

И докато тук жител временен ще бъда,

ще те почитам, мамо, само с дух събуден!