Всичко за майка ми - Деян Уинчестер

Майка ми. Тя е всичко. Единствено връзката майка – дете е вечна. Любовта ми не може да се опише с думи, тя е огромна. Винаги съм се питала как успява да се побере в сърцето ми, в цялото ми същество. Обичала съм майка си още преди да я видя. Обичала съм я, когато ме е държала в ръцете си за първи път. Обичала съм я, когато ме е люляла всяка вечер, за да заспя. Обичала съм я, когато съм плакала цяла нощ и тя е седяла над креватчето ми, шепнейки ми успокоителни думи. Обичала съм я, когато ме е оставяла в детската градина, за да отиде на работа. Обичала съм я, когато сме се прибирали вкъщи и тя с уморени ръце ме е вдигала в прегръдките си. Обичах я, когато ме учеше как да пиша и смятам. Обичах я, когато рисуваше с мен цветя и животни. Обичах я, когато за първи път ме заведе на училище. Обичах я, когато ми помагаше с домашните, готвеше, чистеше и работеше едновременно. Обичах я, дори когато ми забраняваше да излизам навън и ме наказваше, защото не съм била послушна. Обичах я, дори когато я ядосвах. Обичам я сега – 18 години, откакто съм се родила. Ще я обичам винаги. И единствена тя ще ме обича вечно. Не бих могла да си представя живот без майка ми. Тя е моят живот. Възможно ли е, когато тя си отиде, аз да продължа да живея? Не виждам нищо без нея. Без майка ми ще бъда сляпа и глуха. Няма да имам причина да продължа напред без нея.

Мечтата ми е да й осигуря всички онези неща, от които тя казва, че не се нуждае, но аз знам. Тя предпочита да даде парите си за нас, отколкото за себе си, защото за нея няма нищо по- важно от децата й. Но кой не мечтае за малко спокойствие? Искам да имам възможността да й купя къща в някоя тиха местност. Искам да платя следващата почивка, на която ще заминат с баща ми. Искам да й подаря хиляди подаръци, въпреки че тя не е материалист. Искам да имам възможността да поема всички разходи оттук нататък. Защото през тези 18 години родителите ми са работели за нас, за да имаме хубаво детство и да нямаме по- малко от другите деца. Сега е мой ред. Искам да купя на майка си всичко. Защото тя заслужава света. Заслужава да притежава луната и звездите.

Правила съм толкова грешки, но тя винаги ми е прощавала, колкото и да съм я била засегнала. Обича ме, въпреки че често се държа безотговорно, грубо и сякаш не осъзнавам какво имам. Обичала ме е, когато не е имала пари да ми купи поредната детска играчка, а аз съм се тръшкала и съм й казвала, че повече няма да я обичам. Обичала ме е, когато нощи подред не е успявала да заспи, заради мен. Обичала ме е, когато сме се карали. Обича ме и сега, когато все още има моменти, в които се държа глупаво и правя необмислени неща. Обича ме и винаги ще ме обича. А аз искам да я накарам да се гордее с мен. Да знае, че това, което съм сега, е благодарение на нея. Най- вече заради майка си искам да постигна нещо голямо в живота си. Защото скоро ще бъде мой ред.

Често си мисля как понякога не осъзнавам какво имам. Имало е моменти, в които съм се държала с майка си, сякаш тя винаги ще бъде там и имаме цялото време на света, за да оправим нещата. Но... има толкова деца без майки, чиято единствена мечта е да усетят топлината на майчината прегръдка и сърце, което бие само за тях. Аз имам това. Винаги съм го имала и мога да потвърдя, че това е най- голямото щастие в живота. Единственото нещо, което има смисъл. Да се прибереш след дълъг ден в училище и да знаеш, че тя ще е там и ще те пита : Как мина днес? „ . Тя винаги ще пита, дори вече да усеща, че не е минало добре. Майчинска интуиция – едно от най- силните чувства. Майката може да разбере кога детето й не е добре, без да го поглежда дори. Може да разбере кога нещо лошо се е случило, докато детето е навън с приятели. Дори може да разбере кога супата не му харесва, въпреки че то продължава да повтаря колко вкусна е тя. Това и бабата не го умее.

Виждам майка си всеки ден и понякога имам чувството, че ако замина за няколко дни, тя няма да ми липсва. Но прекрача ли прага на входната врата, знаейки че в следващите дни няма да я видя, вече започвам да усещам липсата й. Когато ми звъни хиляди пъти по телефона, за да провери къде съм, се чувствам сякаш не ми дава никаква свобода и искам да спре да звъни поне за малко. И мине ли ден, в който тя нито веднъж не ми се обади, чувствам, че предпочитам да го прави милион пъти, отколкото нито веднъж. Когато ми казва да свърша малко къщна работа, веднага се ядосвам и си мисля „ Защо аз? Ти също можеш да го направиш. „ , но на следващия ден, виждайки я как тя върши всичко сама, сърцето започва да ме боли, че съм имала една работа, един шанс да й помогна, а аз не съм направила нищо.

Имаме хиляди шансове да покажем на майките си, че са най- важното нещо на света за нас. Не бива да изпускаме нито един от тях, защото никога не знаем кога вече ще бъде късно. Ценете майките си! Единствено тяхното сърце ще бие само за вас с цялата любов на света! Хвани ръката на майка си. Това мъничко действие ще я накара да се усмихне, защото връзката между теб и нея ще се усети във въздуха. Купи й сладолед, нарисувай й картичка, научи я как да борави с хилядите нови приложения, играйте заедно настолна игра, накарай я да се смее, снимай и запази тези спомени, защото един ден няма да можеш да си върнеш обратно тези дни. Но дори вече да я няма до теб, винаги ще има един ангел, който те гледа от небето, а именно МАМА.