ПО МАМИНИЯТ ПЪТ - Слава Костадинова

Върнах се, мамо! Тебе те няма

да ми отвориш вратата.

Върнах се вече и съм голяма,

но съм сама като вятър.

Аз си оставам твойто момиче -

с кичури сняг във косата.

Питай ме, мамичко, аз не попитах

колко за мене си плакала.

Върнах се, мамо, крача по пътя,

който за мене измина -

моите рожбички майчино рамо

винаги топло да имат.

Вътнах се, мамо. Думите стенат,

пълнят със мъка сърцето.
Знам, че отдавна претърсвап за мене

долният край на небето.

Тук ме посреща спомена само...

Върнах се мамо!