БАЩА  МИ - Павел Боржуков

Четирите страни на света

бе събрал в пшеничен юмрук

и роеше по тях семена,

сакаш обсебен от житния дух.

Лете планинския сърп

скършваше плавния бяг

на зеления вятър,

сънното утро пръхтеше

на слънцето в медния съд.

Все тъй осъмвахте в изгрева двама -

той като древен атлант,

здраво прегърнал земята,

докато черната сянка на мама

не остана сама сред житата.