МАЙКИ  НА  УБИТИ  ПОЕТИ - Павел Боржуков

                                     На македонския поет Кочо Рацин

 

Майко на Кочо Рацин,

пак карат сина ти към Лопушник

за ново разпятие.

Две хиляди години след Исус

все тъй поетите страдат

за греховете на людите.

Нейде далече от Велец

крясък на птица възнесе

в небето душа на човек,

разстрелян от упор във утрото.

Всички му казваха Лорка,

но беше синът ти, о, майко,

съживен за повторния час

за поредната смърт на поета.

Велец прилича до болка

със всеки свой хълм

на Гранада...

Майко на Кочо Рацин,

синът ти отново е сам

срещу дулата на пушките.

В софийско военно стрелбище

разстрелват Никола Вапцаров,

а в полицейските пещи

избухва окото на Гео,

прозряло в отвъдното.

И пак тъй далече

от София, Велец и Банско -

в андинското утро на Чили

разстрелват от упор поет -

синът ти Виктор Хара.

Знам, майчина мъка не стихва,

плачат ли майките -

плачат и Андите

с Пирин, с Балкана...

Майко на Кочо Рацин,

няма смърт за сина ти,

докато има живи поети.