ЗАКЪСНЕЛИ  ДУМИ - Павел Боржуков

Вчерашният дъжд

е още на балкона

по мушкатата,

които креят

вече цял сезон без теб.

Навярно с тези струи

ги поливаш ти,

защото в мен

не спира да вали,

откакто теб те няма,

мамо.

Потоцшти отмиват

пясъка в коритото,

на дъното проблясват

зрънца от думите,

които приживе

не смогнах да отсея.

В заслон от топли шепи,

когато пътят ми

затрупваха лавини

ме сгряваше с дъха си.

С предвечен майчин вой

вълчицата във теб

подмамваше далече

от следите ми

ловците с кучета.

Гнездо от будни мисли

изплете за съня ми

и опрости нехаството,

с което те обичах.

Тъй цялата си обич

събра във пчелна пита

и я преля във мен

със аромата на тревите.

Сега вместо молитва,

шепна преди сън

отсеяните думи,

но знам, че те са

закъснели капки

като вчерашния дъжд

по твоите мушката.