№3 - Цветобриана Славенова

Колко ли болка,

е събрана, в това сърце голямо...

Колко ли мисли тревожни,

 са белязали умът й трънлив…

Но тя все мълчи…

Не говори…

Все гледа напред да върви!

Колко ли боли..?

сам живот да градиш,

и сам по пътят,

ронлив да вървиш…

Толкова мечти…

пропиляни, забравени…

Толкова сълзи,

като  листопад, се сипят те,

 из тез красиви синьозелени очи,

 изпълнени с цвят…

Но сега уви,

са сякаш уморени,

изгубени…

Тъжно е нали?

Но тя все напред върви,

с усмивка на лицето,

и с вяра в сърцето си!

Все гледа в очите ми,

на силна да прилича…

Все така,

само с поглед разбирам,

 колко много ме обича,

 макар и често на инат да отрича…

Все така,

гледа да помага,

дори у себе си,

 и капчица сила да няма…

Все така,

не се предава.

От ден до нощ,

докрай всичко от себе си дава!

За моята усмивка,

и последното, което има би продала!

Но нали това е мама?

Жена силна, дръзка,

тъй ослепително красива!

Жена, майка, баща, сестра…

В целият ми живот,

тя е само една!

Едничка на света!

Всичко за майка ми,

бих дала, ако можех!

Всяка мечта да сбъдна!

Всяка сълза, да пресуша!

Всеки страх, да скрия!

Всяка болка, да попия!

Всичко за майка ми!

Аз съм това…

И тя за мен,

ще си остане:

ВСИЧКО НА СВЕТА!