№2 - Цветобриана Славенова

Една думичка,

нежна, галеща ухото ми,

сякаш шепне ангел…

Но в съзнанието объркано,

и в сърцето заблудено,

място може да открие само една жена…

Тя е простичка,

мила и добра…

Тя винаги е това, което е .

И някак си успява да бъде,

и това което се очаква да е.

Тя е тази,

 едничката за мен…

Тази с голямото сърце!

Тя е тази,

 странната, която винаги зорко

над мен ще бди…

Тя е тази,

която в себе си,

болката неописуема,

 все така тъй…

И гледа,

как мене да усмихне…

Как тихо,

 плачът ми да стихне…

Как нежно, силно,

топло да ме прегърне…

Тя е тази,

която светът ми показа,

и нито веднъж,

от мене не се отказа!

Тя е тази,

на която всичко мога да кажа…

Тя е тази,

която с прекрасният живот ме дари!

И най-вече,

тя е този голям инат,

без когото не мога да живея!

С нея карам се…

Но и с нея се смея!

Тя е тази,

за която живея!

Тази,

с която се гордея!

Тя е всичко!

Тя е моята майка!