Раклата - Живодар Душков

Внезапен спомен ме прехвърля

от Русе във вековен Търнов.

 

Хлапаче любопитно чакам

деня, във който стара ракла

ще почне мама да подрежда…

И днес във паметта изреждам

“съкровищата” трайно скрити,

привлекли ме като магнити:

покривки, кърпи с край ажурен,

старинна спална кувертюра,

тъкани ризи, черги пъстри,

чапрази, гривна, малък пръстен,

а до напукана икона

кибрит с лика на Симеона…

Дори със лупа да се взирам,

сред тях богатство не намирам…

 

Години как я няма мама.

Немее раклата голяма.

Капака й не съм повдигнал,

а искам спомена да стигна…