МИГ ОТ ЖИВОТА - Стоянка Атанасова

Била съм около четиригодишна. Тогава живеехме при баба. Една сутрин с майка отидохме в другия квартал на селото да плащаме някакви такси. После влязохме в книжарницата и мама ми купи пъстра детска книжка. Нетърпението ми да науча какво пише в нея бе неудържимо. Още на първия по-голям крайпътен камък седнахме и майка я прочете цялата на глас. В нея се разказваше за един дядо, за неговото безценно камъче, за кучето и патето на стареца. Мама спомена, че купила тънката книжка с последните ни пари, защото по очите ми познала колко много я харесвам.

Прибрахме се вкъщи. Обядвахме и трябваше да спя. Отново склоних майка да ми прочете книгата. Тя легна на леглото до мен и зачете. По едно време започна да се унася в сън, но продължи да говори:

„И кучето казало на патето, пате,... утре май че ще дават аванса!"

Мама отвори очи и ме погледна.

- Това го нямаше в приказката! – промълвих аз.

Майка се усмихна.

– Права си. В приказката не се разказва за аванс.