Благословът на мама - Татяна Езекиева

         Вечерният полъх докосва сетивата и възражда в душата ми спомени – все по-свидни, все по-болезнени. Залязващите слънчеви лъчи галят очите ми и рисуват пред погледа ми картини, ситуации… Извайват едно безкрайно скъпо лице, едни впити в мене очи – питащи, молещи, прощаващи се…

         Мамо! Много години минаха от онзи миг, когато едрата ти сълза ми казваше „Сбогом!”, но аз не исках да разбера това! Не прочетох в очите ти прощаването, надявах се, че поредната криза ще мине… А ти не пожела да ми кажеш, че се виждаме само за броени минути… Ти, която всичко ми споделяше, не ми каза, че това е последната среща на очите, последното докосване на ръцете… Пощади ме, спести ми болката от взаимното сбогуване, ужаса  от моята безпомощност…

         Тогава не усетих стъпките на приближаващата смърт, не исках да разчета знаците, не приемах такава реалност… Докато вратите на реанимацията се затвориха и те скриха от погледа ми! За мен нямаше място в асансьора и докато бързах по стълбите, сърцето ми започваше да разбира… И аз потресена застанах в другата страна на коридора, за да видя  в далечината едни затварящи се безпощадно врати!

         Мамо, не успях да се простя с теб, не знаех, че си отиваш! Не ти дадох целувка на сбогуване, не си изрекохме последните думи…

         Ти избра мълчанието, мамо! Всичко ли си бяхме казали?

         Ти знаеше всичките ми проблеми, съпреживяваше всичките ми копнежи, окриляше всичките ми мечти!

         Благославяше всяко мое начинание; споделяше моите намерения, възгледи, лутания; насочваше ме, предпазваше ме,  тласкаше ме по сполучливи пътища…

         Вечерният полъх полека стихва. Слънцето е скрило вече своя лик, но не и твоето лице, мамо!

         Още парят очите ми при мисълта за теб. Още се чувствам твоя длъжница!

         Бях ли добра дъщеря, мамо?

         Неведомите пътища на любовта още ни свързват, още сме заедно. Очите ни отново се срещат, отново вървим към своите копнежи и цели.

         Аз пътувам към мечтите си под твоя все още топъл благослов, мамо!