За уморените коне, дето ги убивали,  и още нещо - Дора Вучкова

Имаше филм с такова име някога, с участието на Джейн Фонда.  Каза ни, че човек върви по земята и колкото повече години събира, толкова повече товар от преживяното се трупа на гърба му. Като раница, която с времето става все по-голяма и по-тежка, непосилен товар, каращ човека да се привежда под тежестта й все повече към земята. Тя се сраства, тежи все повече и става част от нас до края на дните ни. Животът е танц, започнал с ентусиазъм и безброй радости, успокоени с годините, до привеждане и движение със забавени действия.

     Мило, мое дете, видиш ли, че остарявам, моля те да бъдеш търпелива. Опитай да ме разбереш във всеки един момент на нужда, в който оттук нататък ще изпадам все по-често. Постарай се да ме слушаш, когато ти говоря и да не ме прекъсваш нетърпеливо, ако започна да ти повтарям едни и същи неща. Припомни си твоето детство, когато те учех като малка как да пишеш буквичките, повтарях ти едно и също, написано в учебниците, докато го разбереш и запомниш. Търпеливо и всеотдайно. Не ме упреквай, когато едва ходя, а ти би искала да вървя бързо до теб, както преди. Спомни си, когато те учех да пристъпваше на пръсти и после, когато вече тичаше, а аз те догонвах и хващах миг преди да паднеш, или се блъснеш в нещо. Не ме упреквай, че не мога да поддържам родния ти дом в онази блестяща чистота и ред, както беше преди години. Ръцете ми все по-често се разминават с нещата, които трябва да поставя на мястото им. Когато съм прекалено уморена и ми трябва повече време да се възстановя и отпочина, не ме упреквай, че не съм успяла да свърша цялата домакинска работа. Спомни си безсънните ми нощи, когато те носех на ръце, ти изгаряше в температура, боледуваше, а аз страдах заедно и дори повече от теб, ако не можех да овладея болестта. Когато виждаш колко трудно се справям с новите технологии, бъди търпелива и ми обяснявай често дори едно и също. Дай ми време да се науча, колкото и бавно да става това. Не ми отвръщай с досада или с упрек. Спомни си, как те учех да разбираш различните хората и как да постъпваш в сложни и объркани ситуации, бавно, с много повторения и търпение, години наред, цял период от твоето израстване. Или като още по-малка, когато те учех да се обличаш, или храниш, да се решиш или връзваш връзките на обувките си, да се справяш всеки ден и постепенно с нещата от живота.
   Започна ли все по-често да забравям важните неща от живота, виждайки моята безпомощност, спомни си, как кроях планове за твоето бъдеще, отдалече замислях в какви училища да те запиша и да трасирам твоя път към успешното ти бъдеще. Спра ли да ходя бързо, както ти би искала  и както е било преди, поспри се до мен и ми подай ръка, както тогава, когато се уморяваше, докато прохождаше. Когато вдигаше ръце и искаше да те гушна и да те нося наред с тежките торби. Когато стана стара, грохнала и безформена, дори грозна за гледане, спомни си, че някога, когато беше малка, бях най-красивата майка на света, каквато е тя за всяко дете.  Не ме упреквай, че продължавам да се тревожа за теб, докато си някъде далече от дома, колкото и да си пораснала. Защото се тревожех за тебе във всеки миг в нашето овълчено време. След време ще изпиташ същата тревога в сърцето си, когато пораснат твоите деца и ги очакваш да се приберат късно след полунощ, не намерила сън, докато  ги чуеш, че влизат у дома. Спомни си колко много си липсвахме една на друга, когато учеше в далечна чужбина и само чакахме уговорения час да се чуем и видим по скайпа, да си разкажем какво ни се е случило между часовете за среща пред монитора. Изтривах сълзите ти, когато те болеше, стопявах болката ти, когато страдаше. Свикнах те на личните празници да си подаряваме книги, цветя и билети за театър. Там бяха нашите празници. И бяхме щастливи!

   Когато дойде трудният момент, а аз остана в постелята си, не се гнуси и не се отвръщай от мен в немощните ми старини, когато няма да мога да контролирам съзнанието и тялото си. Спомни си, когато сменях памперсите и лекувах раните ти. Как обикалях лекарските кабинети, за да търся помощ, да ти помогна и лекувам.   Ако започна да правя нещата не така, както съм ги правила преди години, не бъди нетърпелива, нервна и арогантна. Или тъжна и отчаяна за моето състояние. Просто тогава бъди с мен и ме разбирай. Спокойна и уверена стой до мен, докато стигна края на живота си. Знай, че в сърцето,  в съзнанието и в душата  ми ти винаги си  там, дори и когато вече не си спомням подробностите от нашия съвместен живот. Там, в сърцето ми, най-важното винаги си била ти. Ще съм пре-спокойна и щастлива, че съм те отгледала такава, каквато си, обичам те безмерно с цялото си сърце, по майчински. Просто бъди до мен, когато дните ми се изнижат, часовете отмерват края ми, дръж ръката ми с любов. Аз ще съм благодарна на Бога, че ми подари тебе, най-ценното в живота ми, най-голямата ми обич. Ще заспя и ще си отида от този свят с любовта, която сме си дали взаимно, с радостта за всеки споделен миг. После запази най-светлите си спомени за мен, предай същата си любов на твоите деца.  Ако е възможно, ще те обичам и когато премина в другия свят.  Ще моля Бога да ми позволи да ти помагам и подкрепям със силите и енергията, с която ще разполагам. А дотогава, докато сме все още тук и сега заедно, ще се вглеждаме една в друга с усмивка и с любов, че ни има и че сме заедно, че съм щастлива, че си до мен. И без думи всеки път ще ти казвам, че много, много те обичам, мое мило момиче!

 

Мама