РАНИЦА - Росица Иванова

Тревогите за теб

аз носех като тежка раница.

Тя се прокъса и така

         ги пръснах по света.

И досега все още ги пилея,

              ала не свършват…

Макар че вече в този свят те няма,

останаха ми като втора кожа –

натежала раница

със спомени,

та чак не мога да вървя…

 

Вземи тревогите ми, майко,

както и преди си правила,

дари ме с кожата ми истинска

от смях…