ВМЕСТО ЕПИТАФИЯ - Росица Иванова

В един момент всеки                                         

        поема                                                          

             надолу.

    Важното е

да стане с достойнство,

   красиво и мъдро,

       спокойно.

Макар че е винаги тъжно...

 

Мама не тръгна с любов,

но накрая се потопи

  цяла в нея;

тя изгуби мисълта си,

но видях как придоби

                                мъдростта;

разкърти из основи живота ни,

но и толкова бързо ни освободи...

 

Тя бе човек на действието

и заразяваше околните

               със енергичност.

Обичаше да бъде първа,

              да е победител,

със словото си да омайва хората –

артист и музикант, и предводител;

взискателна дори до уморителност –

защитник, съдия и обвинител...

 

    Свръхярка – без да можеш

           да я сбъркаш,

нито забравиш, ако си я срещнал.

А всеотдайността ѝбешененадмината

(както и критикуването, впрочем,

 перфекционизма)...

Тя бе творец, обичаше децата –

                фантазиите им, смеха,

       макар че напоследък

                бе прекалено тъжна

                                и дори бездетна.

 

   Уви, тя лъжеше понякога,

ала когато стана истинска,

аз я обикнах, както никога преди!

Не можех да открия по-красива, да –

намерих, че е най-красивата

от всички майки!

Така красива можеше да бъде

само Майката – Сестра – Вселена,

                с която тя се сля.

 

   Сега аз имам вечна майка,

която ще обичам до смъртта си.

А може би и след това?

Докато дойде моят миг

на вливане

във вечността.