НА МАЙКА МИ - Росица Иванова

НА МАЙКА МИ

1.

Когато всичко се събужда за живот,

ти се разделяш с него, цяла в рани,

мъчително и дълго търсиш брод,

без нищо да успея да направя...

 

Препълнена е пощенската ми кутия

с реклами за най-чудни уреди.

Но за какво са ми тези изделия –

всякакви вещи,

            дори с намаление?

Само живот ми трябва –

          още малко живот

       за мама.

Купих мартеници и ги подарявах,

за да е здрава.

Но не помага...

 

Витрините – отрупани богато,

лъскави, шарени – от пиле мляко,

най-важното, обаче, не предлагат –

живот не иска никой да продава!

 

Животът се заменя само за живот!

Тя би го сторила за мен –

би се отказала от своя, за да оцелея,

би ме изкупила от лакомата смърт!

Но аз това не го умея.

Не пожелах да се пожертвам!

Прости ми, майко –

исках просто да живея

      и своята съдба да следвам.

 

Аз не можах да съм, каквато ти ме искаш,

заръката ти да изпълня не успях,

но имах право да съм по-различна

и себе си почти напълно бях.

 

2.

Уморих се да се преструвам,

че с нещо всъщност помагам.

И се отчаях, че съществувам

в лабиринт, който изход няма.

 

Съсипах се да пътувам.

Не мога да те спася.

Навярно не съществува

печалба в тази игра.

 

Накрая винаги губиш.

Накрая е тя – смъртта.

Бориш се, вярваш в чудо,

но тръгваш си от света.

 

Не мисля, че е трагично –

естествена е смъртта!

Трагично е да не виждаш

душата във вечността!

 

Уви, не ще те спася!

Нито дори ще съм с тебе

в края на твоя път.

 

Даже и да сгреша –

пътят ни се разделя,

но се събира отвъд.

 

3.

Душата ти – красива бяла птица,         

кръжи над тебе и ще отлети –

сбогува се, за да намери всичко,

което не достигаше преди.

 

Очакват я безбрежни хоризонти,

бездънни необятни висоти –

на воля да прегръща неуморно                             

пространства нови, хора и мечти.

 

И ето – в ангелския хор се влива,

говори си с далечните звезди,

почти като стопанин на всемира

тя всичко може – даже да прости.

 

И просветлена, умиротворена,

освободила се от тленния живот,

благодари на цялата вселена,

че вече със безкрая е едно.                                                      

Постигна дълготърсения смисъл,

изстрадан и мечтан, и победѝ –

до своя дух величествен и силен

чрез болката си ти се извиси.

 

Загадката прозря и че е жалко

в илюзии да губиш тоз живот,               

най-важното узна и стана цяла –                         

обгърна те всемирната Любов.

 

Не са били напразни теготите,

които ти понесе, подлостта,

предателствата, злобата, лъжите

и пустотата. Смазващата самота.

 

Да, струвало си е да страдаш и да падаш,

да плачеш, да се бориш цял живот;

да, струвало си е да минеш и през ада,

но да откриеш Истината – Бог!

                       ____

 

Душата ти – ефирна пеперуда

изпращам надалеко със любов

и в порив закъснял да бъда друга,

мечтая да съм с тебе в полет нов.