Не всичко за майка ми - Анита Поповски

Ти, моя майко, най-прекрасно цвете,

поникнало, незнайно от къде,

аз помня как ме сгушваше в ръцете,

когато бях уплашено дете.

 

Ти, мила майко, най-невинна птица,

в неспирен полет махаща с крила,

прекланям се пред теб. Ти си царица!

И днес. И утре. Всякога била …

 

Ти, майко свята, най-благочестива,

не сторила на никому вреда,

сърцето ми болезнено се свива,

когато си изпаднала в беда.

 

Ти, майко силна, много преживяла

и пак била до мене в труден час,

дано, дорде си идеш, съм успяла

за всичко да благодаря на глас.

 

Ти, майчице една, ти най-любима,

подкрепа, вяра, доброта и дом,

мелодия, копнеж, красива рима…

пред твоето величие – поклон!