Ти плачеш, мамо - Румяна Бакърджиева

Пресеква ми дъхът.Ти плачеш, мамо...

Душата ти е цяла в тази болка.

От татко тя останала е само...

И може би и спомените -колко?

Навярно хиляди!Години памет!

Та връзката ви вече беше кръвна -

една душаи дух,

и даже тяло...

 

Дали у теб отново ще се съмне?

 

Сега си цяла в черно.И отвътре.

Погребала виталност,смисъл,вяра...

Но я ме погледни –не съм ли всъщност

от таткоплът,живот,дори и мяра?

 

В очите ми се вгледай –той те гледа.

У мен е посадилдълбоко нежност.

 

Пресеква ми дъхът –ти плачеш, мамо!

Но аз ще те нахраня със надежда!