Лисваш, мамо! - Галина Петрова

  Мама. Най-свидната дума, която изпълва със съдържание дори тежкия миг на безизходност. Мама – подкрепа, себеотрицание и нежни ръце, милувките на които се помнят до гроб. Мама е и сигурност. Сигурност, че винаги има дом, където да се завърнеш и че в този дом някой те очаква с нетърпение и безусловна обич. В този дом е мама. Тя винаги е приготвила най-вкусните гозби, омесила е най-дъхавия хляб и е готова да слуша, слуша разказите за твоите вълнения, тревоги, смели решения и дори за неудачите ти. Мама винаги намира най-точните думи, за да възвърне увереността ти, преди да тръгнеш отново по лабиринтите на озъбения свят в един живот-изпит…

  Без мама няма уют. Остава само тъга и пустота. А ти… Ти вече си като дърво без корен. Живителните сокове намаляват. Без мамината подкрепа съумяваш да се справиш, но някак не е същото. Усещаш липсата, навярно, както птицата усеща подрязаните си криле. Част от теб си е отишла безвъзвратно. Осъзнаването е болезнено. Спомените не намаляват тази болка. В съзнанието ми, мамо, твоите тъжни теменужени очи. Гледат ме изплашено и искат този път аз да им влея кураж, аз да се преборя с твоите страхове. Последният ден ти, майко, ми каза, че вече си готова… И душата ти отлетя в небесата…

  Всеки е сам в страданията и в смъртта.

  Липсваш, мамо! Ти - свидната, единствената…