НА МАЙКА МИ - Галина Петрова

Мълчим и двете, тягостно мълчим,

а часовете сигурно са преброени…

В живота е човешко да грешим,

а после да си паднем на колене.

 

Смъртта приседнала е на леглото

и гледа те нахално с мамещи очи.

Нехайно пренебрегваш я, защото

живота по-красив от нея е, нали?

 

Боиш се ти към нея да погледнеш –

тя свързана е с неизвестността…

Не искаш нищо да ми кажеш…

Помиряваш се с преходността.

 

За грешките мълчим, не спорим –

каквото е било – било.

Какво ли можем днес да сторим?

Часовникът - същинско колело.

 

Но прошка трябва с теб да си дадем,

че ролите ни май приключват…

Последни дни и часове крадем…

Дори смъртта понякога е скучна.