ОТИВАТ ЛИ СИ МАЙКИТЕ ОТ НАС - Галина Петрова

Отиват ли си майките от нас, 

взрели мил поглед в небитието?

Отиват ли си тъжно, мълчешком,

изричащи последните заръки дето

по лицата им личат,

но устните им вече не шептят?

По лицата има още

необратими пътеки изминати,

съдбовни са те и граничат

с пътеките наши отминали.

Отиват ли си майките от нас,

ръцете скръстили смирено,

на раменете им не тегне вече кръст,

очите им не гледат плахо и смутено?...

Отиват ли си майките от нас

с букет цветя към непозната, звездна шир,

там дето все цари любов, блаженство,  мир?...

Отиват ли си?...

Не си отиват! -

Издълбали са следи в сърцата.

Не си отиват! -

Тежат сълзите им като разплата

за наши грешки и тегоби.

Без майчина утеха трудно пият се 

                         житейските отрови...