Писмо до майка ми - Елеонора Стоянова

Когато става дума за любов, думата е “мама”

 

В един студен декемврийски ден аз се появих на този свят и се превърнах в част от живота ти. С малките си ръчички търсех топлината ти, чувствах се уютно в прегръдките ти, оплитах пръстчета в косите ти и се смеех, изпълнена от щастие. Спомням си как ме люлееше, как ме галеше и как ме успокояваше, когато бях тъжна. И сега ми се иска времето да беше спряло и завинаги да останем в тези мигове. Днес пиша това писмо, за да ти кажа всичко онова, което по една или друга причина съм премълчавала през годините. Липсваш ми, мамо! Знам и аз ти липсвам. Когато бях малка, не осъзнавах колко много правеше за мен. Наранявах те, мамо, не с движения, а с думи. Но колкото и да не го показвах, аз изпитвах една необяснима и огромна любов. Благодаря ти, че винаги беше до мен, дори когато те ядосвах. Ти ме научи да обичам и да се уча от грешките си. Ти си тази, която ме направи човек и благодарение на теб  аз ходя с вдигната глава. Изпитвам смесени чувства: на любов, признателност, благодарност, гордост от това, че имам прекрасния шанс да бъда ТВОЯТА дъщеря!

Прекланям се пред: неуморния ти труд и огромната всеотдайност, с които ме даряваш, безсънните нощи, посветени на мен, безпределната ти обич, която носиш дълбоко, в силния ти дух. Прости ми за неволно допуснатите грешки, които съм изричала, за болката, която понякога съм ти причинявала.

Обичам те, мамо!- това е най- малкото, което мога да ти кажа!