Тридесет и четири лета назад - Яна Костова

                                          На мама, с обич...

 

Свещта догаря. В старите албуми

едно момиче лее светлина.

Красива е в дантеленото було,

навсякъде усмивки и цветя.

Очите й говорят. И блестят

безкрайно нежно, точно като нея.

Стотина души там се веселят,

празнуват любовта, танцуват, пеят.

Едно момиче с ангелско лице,

с коси копринени и нежни длани,

с най-топлото, обичащо сърце,

ще влезе в този дом. И ще остане.

Десетки слънчеви лета след това,

все същото Казино. И море.

Едно момиче търси светлина

сред стари снимки. Обич. И небе.