*** - Яна Костова

Помня тихото утро,

ароматната чаша кафе,

споделените чувства  пред твоите галещи длани

и усещане мило,

че съм още наивно дете

(и такава до края  в очите ти знам, че останах).

И усмивките помня-

закачливи, изпълнени с обич

и съвети, които по детски аз все подминавах,

ти навярно си знаела,

дъщерите винаги помнят!

Всички майчини думи запечатват в сърцето послания..

Да, запомних ги, мамо

и сега ги повтарям безкрайно

на детето си, (даже на твоето малко дете),

И макар да не чува,

като майка надявам се тайно

да оставят следа, както ти я остави за мен...