*** - Яна Костова

Посоките са слепи. Ти мълчиш,

а толкова съм мъничка без тебе,

прости ми тази слабост. Но болиш...

И страшно ми тежи да бъда смела.

Безумно е да чакам да се върнеш -

светът ни засега е разделен...

Усещам как копнееш да прегърнеш

децата си в най-тежкия им ден.

Прости ми, мамо, знам, че се усмихваш,

в ръцете си усещам топлина,

сълзите си отново ще изтрия.

Изправям се. И знам, не съм сама...