*** - Яна Костова

Понякога копнея да се сгуша

в ръцете ти. В душата ти. До теб.

А ти да се усмихнеш и да слушаш

онова наивно детско сърчице.

Което се разбиваше на ситно

от всяка ученическа любов.

Превърна се на сол и се изсипа

по раните на този мой живот.

Понякога копнея да се скрия

в онази твоя топла тишина,

и в опит тази липса да отмие

да бликне от очите ми тъга...

Да чуя лековитият ти глас

и пак да бъда твоето момиче.

Защото, мамо, знаеш ли, че аз

пресичам вечността. И  те обичам...