In memoriam - Геновева Станчева

Отново край вратата ти минавам,

а в мен е рана - празна като яма.

 

Една въздишка тихо притаявам...

Аз искам да остана, мила мамо!

Едиствено в ума ми се явяваш

и пак те виждам, слизаща отгоре.

О майко мила си и вдъхновяваща

Очите - теменужени говорят!

Копнеж - илюзия ме завладява.

Забавям стъпки да те разпозная

ала съдбата дръзко отстоява,

че нейното е началото и края!

Застава помежду ни, поразява

живота ни и на това се смее

един ласкае, други обругава,

а после спотаена пак немее...

Превратна, властна, никому не дава

завинаги живот, или пък слава!

И само любвта ни не предава

сърцата ни, а в тях докрай остава!