*** - Геновева Станчева

Мила моя дъще, вече си голяма и сама си разбрала, че целият живот е една приемственост и надграждане. Ще ти разкажа за моя земен ангел, моята майка. По стечение на редица житейски обстоятелства, това беше моята баба, а не рожденната ми майка. Има много майки като нея, които поемат големият кръст да отгледат нечие дете и да го създадат като човек. Това са майките осиновителки, приемни майки, баби които сигурно за това наричаме маминки. Аз я наричам баба, за да запазя и мястото на мама, но за мен тя е повече от майка. Родена е в началото на миналия век, в многолюдно семейство. Там никога не се е говорило за любов, заради старите морални норми, но тя е била във въздуха, основен двигател на живота им. Баба беше висока, стройна жена с правилни черти и неутразима достолепност, каквато имат родопчанките. Имаше будни черни очи и онзи мургав тен, които ми напомнят исконния Български ген от който извират хиляди таланти.Тя пееше удивително. Тогава още нямаше телевизия и касетофони. При всяко събиране на роднини, празник,  сватба - тя пееше. Песните и бяха дълги, протяжни, да се чуди човек кога си поема дъх! Беше заровила три деца още като млада невяста. Тогава медицината трудно е достигала до селата. Тя обаче не натрапваше никому своята мъка. Смела беше моята майчица! Разказват, че когато дошло времето на колективизацията и национализирали дори добитъка, тя не приела поражението. Сама влязла привечер в табуна между стотиците коне и извела навън Лонгос и Вранчо. Мъжете се смаяли! Повече никой не казал дума да ги върне. Единственият страх на моята майчица, беше да не умре и да ме остави сама. Вечер след усилната земеделска работа, тя се преобразяваше, разстилаше софрата. Казваше, че трябва да бъда такава домакиня, че да мога да посрещна министър. После пускаше радиото и слушаше новини - интересуваше се от събития, дори далеч извън страната. Тя, която рядко отиваше до окръжният град! След това правехме дълга молитва преди сън под иконата на стената. А в свободното си време понякога ме учеше на турски - единственият чужд език, който знаеше. Тя дори не  слагаше в сметката това, че нейните пра-родители, са избягали от турските зверства. Такава беше баба! За мен тя се доближава до баба Илийца, от великият Иван Вазов. Образец на всички добродетели на Българката! Аз се опитах да приложа в живота си всичко, на което ме учеше тя. Дано съм успяла! Съжелявам, че тя не доживя нашето време - ние свирим на музикални инструменти, работим с компютри, пътуваме по цял свят... Тя ще остане за винаги в сърцето ми а ти моя дъще, пази чеизът, останъл от нея, дантелите плетени от нейните пръсти. Нищо, че не са модерни! Помни от къде идваме и помисли на къде вървим !