РЕЦЕПТАТА СТАРА НА  МАМА - Дора Ефтимова

Празник беше да се завърна

отново в бащината къща.

Мама и татко пак да зърна

и с обич дълго да ги  прегръщам.

 

И колко дъхава беше само

на мама топлата погача,

и твърдо бащиното рамо,

на което скришом плачех?..

 

И днес се връщам, но я няма

на прага със смокиново сладко,

да ме срещне с усмивка  мама,

а без  крило остана татко...

 

Тихо е. Лозницата унило

е провесила редки гроздове.

Няма го татковото плашило.

На воля пируват дроздове.

 

И цветята, клюмнали главички,

тъгуват за ръцете на мама.

Плетка плете паяк по всички

стаи и горе на тавана.

 

Само смокинята на двора,

отрупана с едри плодове,

ми кима и нежно говори…

Очаква някой да ги прибере.

 

Обрах я и какво сладко сварих

по рецептата стара на мама!

Сълзите на татко сякаш изтрих.

Усмихна се звездата й голяма.