РОКЛЯТА НА МАМА - Дора Ефтимова

Намерих я в раклата, на дъното,

мълчаливо сгушена, самичка.

И сякаш лъч изгря във тъмното,

а от детството ми, запяха птички.

 

На мама роклята, бяла, със цветя,

в ръцете ми нежно се усмихна,

коприната и тихо зашумя –

към гърдите силно я притиснах.

 

И спомних си я, облечена в нея,

с разпуснати коси на рамената,

надвесена над мен, добрата фея

с любовта си заливаше земята.

 

Изтичах при мама, в другата стая,

а тя лежеше тиха, в своята болка,

потопена в собствен свят , незнаен,

прекършена от бурите тополка.

 

- Помниш ли я, мамо? - извиках с радост.

Как грееше в нея, като слънце!

- Помня я, дъще! Къс от минала младост,

а ти си днес най-топлото ми зрънце!