РЪСТА НА МАМА - Никола АПОСТОЛОВ

                                             А на вратата някой чука

                                            и буди дрямката поредна.

                                            И гости ли ми идват тука

                                            в нощта в минутата последна?

 

                                            И стъпвам сънен аз на прага,

                                            и виждам гледката позната:

                                            стои на прага майка- драга,

                                            обвита цялата в позлата.

 

                                            Расте пред погледа ми мама

                                            и стига чак до небесата.

                                            И заедно със нея- двама,

                                            немеем тук пред чудесата.

 

                                            Ще стигна ли на ръст кат мама

                                            и нейната душа голяма?

                                            За мен тя беше горска фея

                                            и по- добра от нея няма...