ЖЕНА И МАЙКА СЪМ - Драгни Драгнев

Моят ден е самота…Или вихрушка весела…

Всичко донася и трупа на сърцето ми…

Не се побира всичко…

Понякога светът му е до болка тесен…

Свива се понякога в юмрука на хралупа…

Денят ми е капчица живот…

Събира обич. В душата ми налива горест.

Попива завист, злоба – да тежат просторите.

Коя съм и какво съм – понякога не зная…

Не помня зрънцето на вярността къде посях,

ще стигне ли денят ми да пламне и узрее

или с тъга ще вехне в шепата на вятъра…

 

Жена съм. Майка съм за жалост и за радост.

 

Не се ли гмуркаме в лъжата като слепи…

Не сме ли вкупом доверчиви в дните си…

Във нас ли бди едничка истината свята…

Ние ли носим с песен златните й гривни…

Друга песен през деня ми преминава –

Отдавай се на живите, ми казва, за кураж и слава,

а срещу гладните за власт – да се сражаваш.

Какво ще стане – времето само ще каже.

Денят ми ще полегне уморен накрая.

До мен ще пренощува с корени в кръвта ми.

Още болка във сърцето ми ще струпа…

Додето ми прелее воля и надежда за живот.