РЕКВИЕМ -  Мартина Друмева

тихо отивам си

с шума на несбъднати дни

и невидени залези.

от спомени

в очите ми вали.

знам, болката ми

в тебе ще боли.

и призрачен ще стане

моят глас,

а ласките ми-

спазъм от отвъдното.

от спомени

в очите ще вали.

и те ще бъдат

моята милувка.

леглото ми ще бъде

вечна есен,

а стаята ми-

крепост на огнище.

дрехите ми

аромата ще изгубят

и ще са

студени.

ето,

бавно аз изстивам

в тленната си

 ефимерност.

среброто

в косите

се топи.

ала,

остава,

вечността остава-

човекът умира,

майката живее-

с децата си,

в децата си,

но не и без

         децата си…

все някога,

не знам къде и как,

но аз ще съм до тебе,

дъще,

пак.