Сбогуване - Младен Василев - Мисана

Не бях добрият син, но ето -

скърбя наравно с най-добрите синове.

Сърцето ти до края бе заето

за моята мечта да съм до теб.

 

Извикана от старост и неволи,

дойде смъртта ти да те прибере.

Застанал пред ковчега, се помолих

дано на онзи свят да си добре.

 

Положих кървавочервено карамфилче

прощално на изстиналата гръд.

Запя заупокойно с попа птиче -

душата да се възнесе отвъд...

 

Не беше майката на Дебелянов - блага,

но искам да те помня все така. -

Застанала безмълвно там, на прага,

как ме отпращаш с махаща ръка.